![]() ![]() ЗимаВ полунощ по стъклата девица незрима е докоснала с шепот уста – по стъклата дъхът на безцветната зима помразен е в сребристи цветя.
А след пир, а след звън пак самотен и бледен приюти ме безмълвна тъма и под черно крило угнетен и приведен, препрочитам далечни писма.
И възкръсват пак празнични приказки чудни, незабравена химна звучи и преплитат над мене лъчи изумрудни опечалени морни очи.
Но в света любовта е усмивката сетна на поронена златна звезда и проблеснала, гасне над нас мимолетна с огнелика предсмъртна следа...
И напразно редят се миражите тленни, призовали назад пролетта – в полунощ по стъклата блестят помразени сребросини бездушни цветя.
![]() ![]() ![]() |