Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]

Тя лани беше в манастира

дошла на тишина и хлад

и тук завърза млада дружба

с един духовник белобрад.

Килийката потайна помни

на старий "татко" мъдростта,

разливаща се всяка вечер

върху рубинените й уста.

Но таз година в манастира

не дойде тя, уви, сама:

с избраника сърдечен тайно

избягала бе от дома.

И в тъмна нощ пред своя "татко"

с молба яви се плахо тя.

Духовникът благослови ги

с усмивка свята на уста.

И щом съпругът млад попита:

"Какво се следва да платя?" -

монахът се усмихна кротко:

"В аванс плати си лани тя!"

Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]