|
Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО] КопнежАз искам тихичко да отзвъни прощалният камбанен звън и пролетният светъл сън да погребем в неведоми страни под мрамора на вечната разлъка.
И разпилял златистия прашец на утринните си мечти, в среднощ край вашите врати да мина бледен като чужденец, усмихнал се през тъмната си мъка.
Над мене нивга вишните с привет и тиха скръб да не шумят. И месецът над моя път да не възпре загадъчен и блед, посребрил ярко спомена за теб.
И там – край мраморния саркофаг на развенчаните мечти последен цвят да прецъфти н нека с ужаса на вечен мрак да ме целуне моя черен жребий.
Обратно към: [Стихове от 1921 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]
|