Обратно към: [Стихове от 1922 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]

В тълпите смълчана е буря незнайна;

стопено е слънцето в тях.

И често, сред гълъбов прах,

опасват града те с верига безкрайна

и в тази верига от роби се движи

и черния облак на днешните грижи,

и светлия призрак на празник свещен —

свещения утрешен ден!

За подвиг тълпите ги ражда земята,

за подвиг безумно велик.

И подвига им е безлик.

кат' млечния път разпилян в небесата,

където се сплитат сребристи огньове,

които не може око да улови.

а все пак сияние чудно пламти

в тез бледи, незрими звезди.

В тълпите е скрита душата велика —

душата на новия свят.

И в шумния каменен град,

когато борбата на пристъп ги вика —

тълпите заливат гърмящи площади,

тълпите люлеят грамадните сгради

и блика душата във порив крилат —

душата на новия свят.

"Ботев лист", 18 май (2 юни), 1922

Обратно към: [Стихове от 1922 г.][Христо Смирненски][СЛОВОТО]