Обратно към: [Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

Четиригодишното изследване на българското политическо говорене, което колегите от Катедрата по български език на СУ „Св. Климент Охридски“ и студенти филолози от същия университет са направили, е забележително, не само защото се случва за първи път у нас.

Забележителен е най-вече списъкът с най-любимите на българските политици думи: отговорност, (политическо) пространство(ляво или дясно), приоритети, прозрачност, популизъм, реалност, визия, хармонизране, стартиране/финализиране и конкретика.

Съществува мнение в лингвистиката, че най-често употребяваните думи в политическото пространство (пък и в други публични и в частните пространства) са тези, чието съответствие в действителността все още отсъства. Когато двама души непрекъснато декларират един пред другиго, че се обичат, с любовта им май нещо не е наред... Прилага се, следователно, магическата функция на езика (странно е в началото на ХХІ век, но „магията“ е едно от нещата, което упорито не иска да изчезне), като се предполага, че назоваването на нещо все още несъществуващо или престанало да съществува, ще го създаде (или съживи) само поради факта на назоваването му. Една доста изкривена представа за теорията на британския философ Джон Остин, който ни обяснява как с думи се вършат неща.

Отговорността като че ли изцяло отсъства в нашето политическо пространство въпреки непрекъснатите твърдения, че еди-кой си поема цялата отговорност за управлението на държавата през следващите четири години. Никой от т. нар. „обикновени хора“ (ужасен израз в устата на политиците, но какви са причините за появата му ще стане ясно по-долу) на практика не знае какво точно означава изразът поемам цялата отговорност. За поемането на вината навремето стана ясно, че се поема само с мезе, както обяви от парламентарната трибуна Филип Боков. Как обаче се поема отговорност, все още не е ясно. Убеждават ни, че това става чрез наказателен вот по време на избори.

Лявото и дясното политическо пространство са все още доста размити понятия у нас и по-скоро - все още несъществуващи, и политиците изключително много досадиха на хората със своята координатна система за ориентация в политическото пространство от типа на в ляво/в дясно от центъра.

Да подредим приоритетите си е друга ключова фраза, която не казва нищо. Тя е приложима само при психотерапията и психоанализата по отношение на човек, който има проблеми с ценностната си ориентация и не може да разграничава важното от маловажното.

Популизмът като че ли е единственото реално съществуващо нещо в нашата политическа действителност. Всеки политик, всяко политическа организация обвинява опонента си в популизъм, но според мене всички те действат повече или по-малко популистки, особено в предизборния период.

Реалността на политиците съвършено се разминава с реалността на редовия върховен суверен — избирателя и данъкоплатеца. Както би се изразил Карлос Кастанеда — „една паралелна реалност“, пораждаща идеята за „обикновените хора“. Сиреч, ние политиците сме богоизбрани, защото се разпореждаме със съдбите на хората.

Визията на политиците подсказва за една доста изкривена оптика от кулата на паралелната реалност, в която живеят те, караща политиците непрекъснато да говорят за „обикновените хора“.

Хармонизиране, стартиране/финализиране се типични бюрократски изрази от типа на популярния преди години израз да отидем на друго решение. Конкретиката, както беше отбелязано и в самото изследване, е нещо, което напълно отсъства в политическото говорене.

Обаче основният проблем според мене е доколко това е речник, типичен само за българските политици. Какво имам предвид?

Преди двайсетина години френската политоложка Франсоаз Том изобрети понятието langue de bois (буквално: дървен език, успешно преведено на български като „казионен език“). В своята работа тя пише за тоталитарния казионен език, характерен за страните от все още съществуващия тогава съветски блок.

Дошло е време да се пише и за казионния език на Европейския съюз. За казионния език на демокрацията. Защото според мене повечето от цитираните думи и изрази не са се появили от нищото, не са приумица на българските политици. Те са чути някъде, прочетени са някъде.

Ширак във Франция се изразява не по-различно от който е да е съвременен български политик. Митеран беше „цар“ на „консенсусното“ говорене. Същото важи и за Тони Блеър - въпреки блестящото му оксфордско произношение. И за други европейски политици. Все още обаче не се е намерил българският Джордж Буш, при когото всяка втора реплика от цитат от Библията.

Друг източник на налагащия се нов публичен жаргон са различните формуляри и другите циркулярни документи на Европейския съюз. Влизането ни в Европейския съюз означава да усвоим и жаргона, и останалите „екстри“ на брюкселската бюрокрация. Една от причините да не можем стопроцентово да използваме средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз — загрижено споделят мнозина от новоизлюпените български бюрократи — е неспособността ни да си служим с бюрократичния жаргон на Европейския съюз.

Но на хората им писна да си служат с лишени от смисъл думи и изрази по времето на тоталитаризма и сега упорито се съпротивляват срещу навлизането на новия актуален управленски жаргон, който е не по-малко безсмислен (както се вижда) от тоталитарния (съветския). Но според българските политици използването на този жаргон в публичното пространство е полезно и дори има обучаващи функции — колкото по-детайлно познаваш демократичния бюрократичен жаргон, толкова повече шансове имаш да те разберат съответстващо в Брюксел или Вашингтон. И така, изброените думи и изрази удобно се наместиха на опразненото от съветските бюрократизми място.

Важното е да се подчертае, че в никоя политическа система управляващите не могат да минат без специфичния си бюрократичен жаргон, който обикновено се използва, за да не се казва нищо. Ако наистина може да се говори за съ-СЛОВ-ие, именно бюрократите в политиката образуват съсловие. При това не само у нас. Не само и в Европа. Бюрократичният жаргон, казионният език е успешно средство за самозащита и за взаимно разпознаване. Използването на ключова дума или на ключов израз, принадлежащи на казионния език, е нещо като заклинанието на Маугли от „Книга за джунглата“ — „ти и аз сме от една кръв“.

Някои от нашите политиците се мъчат и да интелектуализират говоренето си, като си служат с актуални от научния жаргон термини: парадигма, рамка, дискурс, като подражават по този начин на едно друго интересно за изследване съсловие —политолозите. Както всеки на Запад има своя психоаналитик, така всяка политическа организация и дори всеки по-известен политик у нас имат своя политолог. Употребата на тези думи от страна на политиците е също атестат за европеизъм, за постмодерно мислене, което, изглежда, е преобладаващо в днешна Европа.

За съжаление, в изследването не е обърнато внимание на ключовото понятие консенсус — може би понеже, поне привидно, консенсусът по основните политически въпроси (НАТО, Европейски съюз) вече е постигнат. Но да не забравяме, че дълги години тя беше магическа дума в говоренето на българските политици и „консенсусни“ депутати като Гиньо Ганев и Александър Джеров станаха популярни всред българските избиратели, защото никога не говореха агресивно, така както постъпваше покойният френски президент Франсоа Митеран.

Не е обърнато внимание и на израза случи се/случва се. Всичко у нас, както и в Европа, изглежда се случва (it happens), така както по времето на тоталитаризма всичко се реализираше, та Георги Мишев тури в устата на героя си Дочо Булгуров израза „реализирам кочина“.

Как да разчистим образуващата се словесна кочина? Ние като редови избиратели и данъкоплатци трябва да изискваме от политическото съсловие да заговори на ясен език и разбираемо да обяснява какво смята да прави в една или друга област. Разбира се, това е само красиво пожелание, химера (разбирате ме, нали?), защото никъде по света и никога политиците не са говорили на ясен език, като изключим римския император Клавдий в своята апокрифна автобиография, съчинена през ХХ в. от английския писател Робърт Грейвз.

Следователно, уважаеми съграждани, усвоявайте новия политически и бюрократски жаргон — така поне ще имате възможността да осъществите част от проектите и мечтите си въпреки съпротивата на новата бюрокрация — това се нарича „конвенционалност в словесното поведение“.

Обратно към: [Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!