Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 26 май 2003 г.

ВОДЕЩ: 24 май отмина, но минутите за българския език в „12 плюс 3“ с доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет продължават.

Б. Г.: За разлика от повечето медии, които се сещат за днешните проблеми на българския език само по 24 май, предаването „12 плюс 3“ прави това всеки понеделник от годината. Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа и честит празник на патерици.

ВОДЕЩ: Празникът отмина и така съвсем делово: какъв проблем ще разискваме днес?

Б. Г.: На мнозина им прави впечатление как през последните години изразът работна заплата бавно и полека беше заменен от израза трудово възнаграждение. И те недоволстват. За какво възнаграждение става въпрос? Та нали съм си изработил тези пари и те ми се полагат срещу вложения от мене труд?

ВОДЕЩ: А нямаше ли някакъв проблем с думата „заплата“? И в израза „работна заплата“ прилагателното „работна“ не беше ли излишно?

Б. Г.: Българският етимологичен речник не е включил думата заплата в словника си. Но съм чел някъде, че думата заплата произлиза от руския израз заработная плата. С други думи — за-плата, заплащане на изработеното. Така че има основания да подозираме тавтология в израза работна заплата. Разбира се, по-вероятното обяснение е, че думата заплата произлиза от глагола заплащам. Ето защо не можем стопроцентово да приемем, че думата заплата е русизъм в българския език.

ВОДЕЩ: А какво пише в речниците за думата „възнаграждение“?

Б. Г.: Едно от значенията на думата възнаграждение, описано в българските тълковни речници, е именно „заплата“. Българският тълковен речник от 1994 г. например като първо значение дава заплата, заплащане за положен труд, извършена работа.

ВОДЕЩ: Значи изразът трудово възнаграждение не би трябвало да изглежда необичаен?

Б. Г.: Не би трябвало, защото възнаграждение като синоним на заплата не спада към т. нар. „семантични неологизми“. Но проблем очевидно има, след като този израз прави впечатление на хората и те в някакъв смисъл недоволстват срещу неговата употреба.

ВОДЕЩ: Защо според нас хората недоволстват?

Б. Г.: Хората усещат, че думата възнаграждение е сродна с думата награда. А всеки знае, че наградата е нещо допълнително, нещо, което може да ти се даде при по-особени случаи. Определението в Българския тълковен речник потвърждава това усещане. Награда е нещо, което се дава на някого за заслуга или за добре извършена работа.

ВОДЕЩ: А в днешно време не би ли трябвало да получаваме заплата или възнаграждение само когато добре си вършим работата?

Б. Г.: Така е. В противен случай на нас просто ни прекратяват трудовия договор. Интересен е и изразът добре свършена работа. За да бъде обявено нещо за свършено според мене, то просто трябва да е добре свършено. И може би тази логика е причината изразът трудово възнаграждение все повече да измества израза работна заплата. Но съществува според мен още една — чисто социална причина, поради която хората да недоволстват срещу израза трудово възнаграждение.

ВОДЕЩ: Коя е тази социална причина?

Б. Г.: Ниското равнище на доходите. Това равнище по никакъв начин не се свързва в главите на хората с думата възнаграждение. Ако добре свършената или просто наистина свършената работа бъде оценена по достойнство, тогава хората наистина ще започнат да мислят за парите, които получават, като за възнаграждение. Не е случаен фактът, че на улицата повечето хора не говорят нито за заплата, нито за възнаграждение, а говорят, че получават социални помощи под формата на заплата, за да не бъде висок официалният процент на безработицата в България.

ВОДЕЩ: С други думи, смятате, че когато заплащането на труда в България стане съответстващо на заплащането на труда във високо развитите страни, тогава и хората ще почнат да възприемат парите, които получават срещу труда си, като възнаграждение?

Б. Г.: Предполагам. Защото засега този израз им звучи по-скоро подигравателно от страна на употребяващите го.

ВОДЕЩ: Обществените проблеми винаги намират и своя езиков израз, нали?

Б. Г.: Така е. Ето защо — както неведнъж съм казвал в това студио — говоренето е може би най-точният лакмус за социалните нагласи и очаквания на хората.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!