![]() ![]() "Работна заплата" или "трудово възнаграждение"Хоризонт, 12 плюс 3, 26 май 2003 г.
ВОДЕЩ: 24 май отмина, но минутите за българския език в 12 плюс 3 с доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет продължават. Б. Г.: За разлика от повечето медии, които се сещат за днешните проблеми на българския език само по 24 май, предаването 12 плюс 3 прави това всеки понеделник от годината. Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа и честит празник на патерици. ВОДЕЩ: Празникът отмина и така съвсем делово: какъв проблем ще разискваме днес? Б. Г.: На мнозина им прави впечатление как през последните години изразът работна заплата бавно и полека беше заменен от израза трудово възнаграждение. И те недоволстват. За какво възнаграждение става въпрос? Та нали съм си изработил тези пари и те ми се полагат срещу вложения от мене труд? ВОДЕЩ: А нямаше ли някакъв проблем с думата заплата? И в израза работна заплата прилагателното работна не беше ли излишно? Б. Г.: Българският етимологичен речник не е включил думата заплата в словника си. Но съм чел някъде, че думата заплата произлиза от руския израз заработная плата. С други думи за-плата, заплащане на изработеното. Така че има основания да подозираме тавтология в израза работна заплата. Разбира се, по-вероятното обяснение е, че думата заплата произлиза от глагола заплащам. Ето защо не можем стопроцентово да приемем, че думата заплата е русизъм в българския език. ВОДЕЩ: А какво пише в речниците за думата възнаграждение? Б. Г.: Едно от значенията на думата възнаграждение, описано в българските тълковни речници, е именно заплата. Българският тълковен речник от 1994 г. например като първо значение дава заплата, заплащане за положен труд, извършена работа. ВОДЕЩ: Значи изразът трудово възнаграждение не би трябвало да изглежда необичаен? Б. Г.: Не би трябвало, защото възнаграждение като синоним на заплата не спада към т. нар. семантични неологизми. Но проблем очевидно има, след като този израз прави впечатление на хората и те в някакъв смисъл недоволстват срещу неговата употреба. ВОДЕЩ: Защо според нас хората недоволстват? Б. Г.: Хората усещат, че думата възнаграждение е сродна с думата награда. А всеки знае, че наградата е нещо допълнително, нещо, което може да ти се даде при по-особени случаи. Определението в Българския тълковен речник потвърждава това усещане. Награда е нещо, което се дава на някого за заслуга или за добре извършена работа. ВОДЕЩ: А в днешно време не би ли трябвало да получаваме заплата или възнаграждение само когато добре си вършим работата? Б. Г.: Така е. В противен случай на нас просто ни прекратяват трудовия договор. Интересен е и изразът добре свършена работа. За да бъде обявено нещо за свършено според мене, то просто трябва да е добре свършено. И може би тази логика е причината изразът трудово възнаграждение все повече да измества израза работна заплата. Но съществува според мен още една чисто социална причина, поради която хората да недоволстват срещу израза трудово възнаграждение. ВОДЕЩ: Коя е тази социална причина? Б. Г.: Ниското равнище на доходите. Това равнище по никакъв начин не се свързва в главите на хората с думата възнаграждение. Ако добре свършената или просто наистина свършената работа бъде оценена по достойнство, тогава хората наистина ще започнат да мислят за парите, които получават, като за възнаграждение. Не е случаен фактът, че на улицата повечето хора не говорят нито за заплата, нито за възнаграждение, а говорят, че получават социални помощи под формата на заплата, за да не бъде висок официалният процент на безработицата в България. ВОДЕЩ: С други думи, смятате, че когато заплащането на труда в България стане съответстващо на заплащането на труда във високо развитите страни, тогава и хората ще почнат да възприемат парите, които получават срещу труда си, като възнаграждение? Б. Г.: Предполагам. Защото засега този израз им звучи по-скоро подигравателно от страна на употребяващите го. ВОДЕЩ: Обществените проблеми винаги намират и своя езиков израз, нали? Б. Г.: Така е. Ето защо както неведнъж съм казвал в това студио говоренето е може би най-точният лакмус за социалните нагласи и очаквания на хората. ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.
![]() ![]() ![]()
© Борислав Георгиев. Всички права запазени! |