Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 15 септември 2003 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ — минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Ваканцията свърши, днес е първият учебен ден, следователно — добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.На всички ученици пожелавам успех в учението и да залягат много върху българския език. Сигурно и на вас, уважаеми слушатели, както и на мене, ви е направил впечатление фактът, че навсякъде из България можем да оставим колите си на охраняеми и на неохраняеми паркинги, че морските плажове се делят на охраняеми и на неохраняеми, като на охраняемите плажове е налице т. нар. „плажен рекет“ от страна на концесионерите. Но не за плажния рекет от страна на концесионерите ще става въпрос днес. Днес ще разсъждаваме защо всичко, което се охранява в България, е охраняемо, а всичко, което не се охранява, е неохраняемо. Ще разсъждаваме какво означава това прилагателно и дали то е употребено правилно.

ВОДЕЩ: Имат ли езикова алтернатива изрази като охраняем паркинг, неохраняем паркинг, охраняем и неохраняем плаж?

Б. Г.: Алтернативата е тази изрази да звучат като охраняван и неохраняван паркинг, като охраняван и неохраняван плаж.

ВОДЕЩ: Какъв е проблемът с избора между охраняем и охраняван, от една страна, и между неохраняем и неохраняван, от друга?

Б. Г.: Проблемите са всъщност два. От една страна, налице е формален проблем, а от друга — налице е съдържателен или — както по-учено бихме се изразили — семантичен проблем.

ВОДЕЩ: Да започнем подред. Какъв е формалният проблем?

Б. Г.: Формалният проблем е следният. Завършекът -м на прилагателните охраняем — неохраняем предполага, че това прилагателно е доста старо и че е получено от изчезналото в днешния съвременен български език сегашно страдателно причастие.

ВОДЕЩ: Ще ви прекъсна и ще ви помоля да дадете примери с други прилагателни, които са бивши сегашни страдателни причастия.

Б. Г.: Такива прилагателни, бивши сегашни страдателни причастия, са прилагателни като неумолим, видим, познаваем, непознаваем. Тъй като днешният български език не познава тази глаголна категория (за разлика от старобългарския, черковнославянския и руския език), тези думи днес се класифицират като прилагателни. Интересното е, че в началото на 21. век у българите се активира идеята за сегашно страдателно причастие, тъй като охраняем — неохраняем е общо взето неологизъм в днешния български език. Това е по-малкият проблем. По-големият проблем е, че прилагателните охраняем и неохраняем предполагат свършено по вид съответствие на несвършения по вид глагол охранявам. Този предполагаем глагол би изглеждал като *охраня. Ако изписваме този предполагаем глагол, пред него би трябвало да поставим звездичка, защото той не е фиксиран в речниците.

ВОДЕЩ: А какъв е съдържателният или семантичният проблем?

Б. Г.: Всеки, който се замисли, ще се сети за какво става дума. Когато нещо е охраняемо или неохраняемо, ние всъщност казваме, че това нещо се поддава или не се поддава на охрана. С други думи — че е невъзможно да се охранява. Когато казваме, че един паркинг или плаж е неохраняем, ние всъщност казваме, че е невъзможно той да се охранява. За да стане по-ясно какво искам да кажа, нека да разгледаме израза непромокаема материя. В случая прилагателното непромокаем е използвано правилно, защото казваме всъщност, че въпросната материя не подлежи на намокряне и че при никакви обстоятелства не би се намокрила, че е невъзможно да се намокри. В нашия случай обаче говорим за паркинги и плажове, които се охраняват и които не се охраняват, а не за плажове, които са възможни и които се невъзможни за охрана.

ВОДЕЩ: Следователно правилният израз е....

Б. Г.: Правилният израз е охраняван и неохраняван паркинг, охраняван или неохраняван плаж. Тоест да използваме прилагателно, което е и форма за минало страдателно причастие на несвършения по вид глагол охранявам.

ВОДЕЩ: Как си обяснявате тази очевидна грешка?

Б. Г.: Със стилистичните особености на прилагателните, които се производни от едновремешните сегашни страдателни причастия. В някои граматики се отбелязва, че подобни прилагателни хиперболизират, преувеличават качеството и по този начин придават на израза експресивност. Само че тези стилистични особености са валидни само по отношение на истински бивши сегашни страдателни причастия. Така че колкото и стряскащо да звучи за някои неохраняем плаж, правилният израз е неохраняван плаж.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!