Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 17 ноември 2003 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,...Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Езикът на омразата и езикът на толерантността станаха една от най-дискутираните теми през изминалата седмица. Поводът е известен — прецедентът с отнемането на лиценза на телевизия „Ден“ във връзка със злополучното предаване „От телефона до микрофона“...

ВОДЕЩ: Вие лично гледали ли сте това предаване?

Б.Г.: Никога и нямаше никога да науча, че такова предаване съществува, ако не беше избухнал скандалът с него и с телевизията, която го излъчва. В този смисъл наистина въпросната случка може да се възприеме като реклама на предаването и дори като реклама на телевизията. Но не за това ни е думата сега. Думата ни е за езика на омразата и за езика на толерантността.

ВОДЕЩ: Съществуват ли те?

Б.Г.: Аз като лингвист съм по-склонен да говоря за говорене, което изразява омраза, и за говорене, което изразява толерантност, а не за специално формирали се езици на омразата и на толерантността. Защото ако говорим за езици на омразата и на толерантността, това би означавало, че у нас са се формирали институции на омразата и на толерантността, които пораждат съответните езици. А според мене такива институции все още на се формирали: нито в едната, нито в другата посока.

ВОДЕЩ: Много често се твърди, че училището и по-конкретно — часовете по литература и по история, генерират пораждането на говорене, което изразява омраза. Съгласен ли сте с това мнение?

Б.Г.: ХІХ век в България минава под знака на омразата към това, което възрожденското клише обозначава като „турско робство“. Ако не беше османското владичество на Балканите, вероятно омразата от периода на формирането на българската нация щеше да се насочи към нещо друго: например към аристокрацията, какъвто е случаят във Франция. ХІХ век действително се характеризира с нетолерантност и с омраза, но това е типично не само за формиращата се българска нация, но и за всяка друга формираща се европейска нация. Естествено е тогава литературата от този период и литературата, описваща и възпяваща по-късно този период, да използва всички актуални за онова време клишета, метафори и символи. Това е реално съществуващ период от историята на българите и от историята на българската литература, който не може просто да бъде зачеркнат. Тревожното е, че и днес има хора, които намират аргументи във възрожденската реторика и образност за решаването на един или друг днешен обществен проблем.

ВОДЕЩ: Има ли нещо общо ситуацията, в която всички ние живеем, с живостта и актуалността на възрожденската реторика и метафорика?

Б.Г.: Мнозина са на мнение, че днес живеем в рамките на т. нар. „Чарлз-Дикенсов капитализъм“, характеризиращ английския 19. век и затова не е случаен фактът, че реториката и метафориката, характерни за българския 19. век, стават актуални в началото на 21. век. Направих нещо като анкета всред своите студенти, която по никакъв начин няма претенциите да бъде представителна за България. И все пак ме учуди фактът колко много от младите българи, кандидати за висше образование, не одобряват изобщо новините на турски език по Българската национална телевизия или не одобряват само новините на турски език по Българската национална телевизия. Вторият аспект е по-интересен, защото е свързан с въпроси от вида на следните: „А защо няма новини на цигански, на арменски или на иврит?“ Или: „Защо дават тези новини по националната телевизия, а не по някоя друга телевизия?“ Често отговорът на въпроса „Одобрявате ли новините на турски език по Българската национална телевизия“ поражда и разсъждения, които нямат нищо общо със зададения въпрос. Например „Защо само на българите веднага им изключват тока, ако не са си го платили, а не се постъпва така и с циганите например?“ А пътят от тук до лозунга „България за българите“ е съвсем кратък.

ВОДЕЩ: Значи смятате, че засега нещата са все още на равнище говорене и няма данни за ясно формирали се езици на омразата и толерантността?

Б.Г.: Така смятам. Както смятам, че езикът на толерантността се създава и се учи по-трудно от езика на омразата. Езикът на толерантността най-добре би се създавал и изучавал в училище в часовете по български език. За съжаление, този проблем изобщо не е залегнал в държавните образователни изисквания по български език.

ВОДЕЩ: Така че Министерството на образованието и науката има върху какво да помисли. Това беше доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!