Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 1 декември 2003 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. В неделния ден читателите на вестник „Труд“ сигурно са прочели репортажа на Валерия Велева за посещението на българския президент Георги Първанов при папа Йоан-Павел Втори, озаглавен Българската молитва на Йоан-Павел Втори. Репортажът е разположен на стр. 24-25 в неделното издание на вестник „Труд“. И ако не са филолози или историци сигурно са подминали без особено внимание следния пасаж от репортажа: Специално за него [за българския президент — допълнението е мое] бе извадена Манасиевата хроника, бе му разрешено да разлисти най-стария ръкопис на глаголица, т. нар. Ватикански ПСЕДЕМПСЕСТ от ІХ — Х век. Ако предаването „Господари на ефира“ се занимаваше с гафовете и в пресата, този пасаж несъмнено би оглавил класацията за гаф в пресата.

ВОДЕЩ: Бихте ли обяснили на нашите слушатели в какво точно се изразява гафът?

Б.Г.: Съмняващ се съвсем по филологически, разтворих различни справочници и речници, за да проверя дали случайно няма дума ПСЕДЕМПСЕСТ и дали случайно няма старобългарски паметник, назоваващ се Ватикански ПСЕДЕМПСЕСТ. Уви. Всички речници и справочници недвусмислено сочеха, че във Ватиканската апостолическа библиотека се пази ръкописен паметник, известен в науката като Ватикански ПАЛИМПСЕСТ или като Ватиканско евангелие. Така че гафът е в замяната на термина палимпсест с нищо незначещата дума пседемпсест.

ВОДЕЩ: Какво означава терминът „палимпсест“?

Б.Г.: Палимпсестът е пергаментен ръкопис, в който първоначалният текст е измит или изстърган и върху него е написан друг текст. Повторната употреба на един и същ пергамент през Средновековието се е налагала заради високата цена на материала. Следите от заличения текст понякога могат да се видят с просто око, а в други случаи — да се възстановят по различни фотографски или химически начини. Това е дефиницията за термина палимпсест, дадена в третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия. По отношение на Ватиканския палимпсест в същата тази енциклопедия се казва, че заличеният текст е славянски и върху него е написан гръцки текст.

ВОДЕЩ: Не смятате ли, че в случая става въпрос за печатна грешка, допусната при компютърния набор?

Б.Г.: Имам поглед върху компютърните грешки, които се допускат при текстонабирането. Обикновено те се изразяват в това, че се добавя или изпуска погрешно по някоя буква. А тук просто очевидно непознатата за Валерия Велева дума ПАЛИМПСЕСТ е предадена по начина, по който тя я е чула и преосмислила — ПСЕДЕМПСЕСТ. Не познавам лично Валерия Велева и зная твърде малко неща за нея, ето защо предполагам, че тя няма филологическо образование, защото всеки български филолог още през първите си часове по старобългарски научава какво представлява палимпсестът.

ВОДЕЩ: Смятате ли, че всеки журналист трябва непременно да знае всичко?

Б.Г.: Разбира се,че не. Но той трябва да има съзнанието, че не знае всичко и да изпитва съмнения, когато си служи с думи, които се характеризират с ниска честота и със специфична употреба. В случая Валерия Велева просто е трябвало да направи справка как точно се назовава този старобългарски паметник и да изпише правилно неговото название, защото не пише за някоя малотиражка, която никой не чете, а пише за вестника с най-висок тираж в България, в който — предполага се — всяка публикувана информация е многократно проверена. Във въпросния материал обаче има и други находки: Валерия Велева е открила, че съществува СТАРОЛАТИНСКИ език и че писмата на папа Николай І до княз Борис І са написани именно на СТАРОЛАТИНСКИ. Не — те просто са написани на латински, защото новолатински език не съществува, тъй като отдавна латинският е обявен за мъртъв език, т.е. за език, който не се развива в модерните времена.

ВОДЕЩ: И в заключение?

Б.Г.: Не искам да правя глобални заключения, но когато един журналист си е създал свое журналистическо амплоа, нека пише статии само във връзка с него. И когато се съмнява в нещо, нека разгърне поне издадената от издателска къща „Труд“ „Българска енциклопедия“, където да направи своите справки.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2003 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!