Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 12 януари 2004 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Вестник „Труд“ продължава да шашардисва читателите си със своите езикови находки. След като една от водещите журналистки на вестника Валерия Велева сътвори думата ПСЕДЕМПСЕСТ, която всъщност е ПАЛИМПСЕСТ и която означава пергамент, от който текстът е изтъркан, за да се пише отново, в края на изтеклата година водещият на рубриката ТРУДният български език проф. д-р Стефан Брезински реши да довърши започнатото от Валерия Велева дело. В броя на вестника от 29 декември 2003 г. професор д-р Стефан Брезински в бележките си, озаглавени „И читателите имат критично око“, тълкува думата КСЕНОФОБИЯ ни повече, ни по-малко като ЧУЖДОПОКЛОНСТВО. Ето изразът, в който е употребена тази дума: Какво да се прави – ксенофобията (чуждопоклонството) в езика е толкова заразителна... Ще припомня елементарния факт, известен на всеки студент по филология, че думите, които завършват на -ФОБИЯ, означават ОМРАЗА, СТРАХ. Така че КСЕНОФОБИЯ означава всъщност СТРАХ от ЧУЖДОТО, ОМРАЗА КЪМ ЧУЖДОТО. Обратното на КСЕНОФОБИЯТА е КСЕНОФИЛИЯТА, макар че тази дума почти не се употребява. И ако лапсусът – благодаря на екипа на „Господари на ефира“, че възроди тази дума в публичното пространство, - та ако лапсусът на Валерия Велева, който коментирах в края на миналата година, донякъде е оправдан – тя все пак не е специалист по средновековна култура, то нищо не оправдава откровената грешка, допусната от професор д-р Стефан Брезински, който е езиковед. Но не за това всъщност ми се иска да говорим днес. Иска ми се да поговорим отново за относителните местоимения КОЙТО и КОГОТО и за случаите, в които те се употребяват. Повод да говоря за тях ми дава нещо, което чух тази сутрин по един от сутрешните прегледи на печата: ...вестник „Обзървър“, според КОГОТО...еди-какво си.

ВОДЕЩ: Грешка ли е това?

Б.Г.: Според българската граматиката КОГОТО се употребява само тогава, когато не е подлог в изречението и когато замества дума, назоваваща лице или нещо, на което ние приписваме качеството „одушевеност“.Същото правило се отнася и за употребата на местоименията КОГО, ВСЕКИГО, НИКОГО, НЯКОГО. Проблемът на пръв поглед, изглежда, е следният: дали можем да мислим вестника за одушевена същност, или не.

ВОДЕЩ: Какво е вашето мнение по този въпрос?

Б.Г.: Традиционното схващане е, че вестникът не е одушевена същност и в случаи като този трябва да казваме ВЕСТНИК „ЕДИ-КОЙ СИ“, СПОРЕД КОЙТО, а не СПОРЕД КОГОТО ЕДИ-КАКВО СИ. На всекиго е ясно обаче, че вестникът се списва от живи хора и че когато говорим за мнението на еди-кой си вестник, ние всъщност говорим за мнението на хората, които го издават – най-вече – и на тези, които го списват – в по-малка степен. Затова казусът не е толкова лесно решим, колкото изглежда на пръв поглед.

ВОДЕЩ: Тогава какво е решението?

Б.Г.: Решението е да четем добре българската граматика. В нея е казано, че формалният принцип е водещ пред смисловия.

ВОДЕЩ: Какво означава това на практика в обсъждания случай?

Б.Г.: На практика това означава, че трябва да гледаме формалните характеристики на думата ВЕСТНИК, а не дълбоките съдържателни характеристики, като например факта, че всеки вестник се списва от хора и че той изразява тяхното мнение. Формално погледнато, думата вестник на притежава качеството „одушевеност“ и затова подхождаме формално при решаването на проблема.

ВОДЕЩ: Следователно, правилното е...

Б.Г.: Правилното е ВЕСТНИК „ЕДИ-КОЙ СИ“, СПОРЕД КОЙТО ЕДИ-КАКВО СИ. Другия вариант езиковата култура го оценява като проява на свръхстарателност, защото е престижно в речта си да употребяваме, когато се налага, КОГО, КОГОТО, НИКОГО, НЯКОГО и ВСЕКИГО. Между другото, когато вървеше изготвянето на Новия правописен речник на българския език в Института за български език, имаше предложение това граматично правило да бъде отменено, защото вече почти никой не употребявал тези форми. За щастие, Научният съвет на Института за български език не прие това предложение и правилото остава в сила. А коментираният днес проблем още веднъж показва, че тези форми, макар и не толкова активни в непринудената всекидневна реч, са живи в престижното публично говорене.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!