Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 2 февруари 2004 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,...Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Честит празник на всички наши сънародници и съграждани от мюсюлманското вероизповедание. Днешният голям за мюсюлманите празник Курбан Байрам ми се струва подходящ повод да изясним в ефира етимологията на думата хаджия и що за явление е хаджилъкът по нашите земи.

ВОДЕЩ: Доколкото знам всеки християнин, посетил Божи гроб, става хаджия, нали така?

Б.Г.: Така е, но веднага трябва да отбележа, че това е явление, типично само за Балканския полуостров и то за тези православни християни, които навремето са живеели в пределите на Османската империя. Хаджийството, хаджилъкът са първоначално типични само за мюсюлманите. Западноевропейските речници обясняват, че хаджия или хаджи е този мюсюлманин, който е извършил поклонение в Мека. Тези, които са слушали новинарските емисии днес, вероятно са чули, че тази година по време на хаджа в Мека са дадени страшно много жертви. Думата хадж на арабски означава поклонение. Хаджът като мюсюлмански религиозен обичай означава задължително за всички мюсюлмани обредно поклонение от Мека до Алафат, извършващо се веднъж годишно от седмия до тринайсетия ден на дванайсетия лунен месец.

ВОДЕЩ: Значи думите хаджия и хаджилък произлизат от арабската дума хадж, която означава „поклонение“?

Б.Г.: Именно.

ВОДЕЩ: Добре, как се е стигнало до това, че и православните християни също да могат да стават хаджии?

Б.Г.: Чрез подражание. Българските първенци не са искали да падат по-долу от османските първенци и така както мюсюлманите ходят на поклонение по светите за всеки мюсюлманин места, така и нашите християни тръгват на поклонение — както се казва — до Божи гроб, т.е. до Иерусалим и до светите за всеки християнин места около Иерусалим. По този начин се е осъществявало изравняване в културно и религиозно отношение между християните и мюсюлманите, населяващи Османската империя. Ето защо думата хаджилък развива в български и второ, разширено значение — хаджилък е също така поклонение на православните християни от балканския регион в Иерусалим и местата около него.

ВОДЕЩ: Думата хаджи в миналото се е използвала като титла?

Б.Г.: Точно така. И ако до 1945 година е трябвало да напишем Иван Хаджипетров, се е постъпвало по следния начин: изписвало се е Иван х. Петров, като над буквата „х“ се е поставяла вълнообразна чертица — т. нар. титул, който обикновено се е поставял над свещени за всеки християнин думи като Бог и Богородица и които винаги са се изписвали съкратени. По този начин се е посочвало, че не само въпросният християнин е ходил на поклонение до Божи гроб, но че поради поклонението си на Божи гроб е станал свят човек. Днешната правописна практика обаче предписва думата хаджи да стане неразделна част от фамилното име на човека.

ВОДЕЩ: След 1989 година традицията на хаджилъка всред българите отново се възроди. Смятате ли, че трябва да се възстанови и правописната практика при изписването на думата хаджи, съществувала до 1945 година?

Б.Г.: Българинът винаги е изпитвал комплекс от това, че е нямал институционализирана аристокрация и че е нямал езиков маркер за аристократичен произход. Употребата на думата хаджи е имала за задача да запълни тази празнота. Същевременно в езици като френския наблюдаваме тенденцията предлога de, който — поставен пред фамилното име — означава благороднически произход, да се изписва вече слято с фамилното име. Разбира се, тази тенденция характеризира само френския, защото в немския аналогичния предлог von продължава да си се изписва разделно от фамилното име. От друга страна, българският закон за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилното име поради факта, че някой е ходил до Иерусалим. Ето защо досегашната практика трябва да се запази и думата хаджи да се изписва слято с фамилното име. Разбира се, в неформалното общуване никой не ни забранява да възстановим тази позабравена, но иначе симпатична практика.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!