Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

„Хоризонт“, „12 плюс 3“, 9 февруари 2004 г.

ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ следват минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев от Нов български университет. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. На фона на вихрещия се петролен скандал, на фона на скандала с реституираните царски имоти, изглежда, се заформя още един скандал — този път на балканско равнище, който обаче — за сметка на това — засега звучи все още вицово. Още миналата седмица българската преса би тревожно камбаната, че Словения ни е изпреварила в регистрацията на наименованието „ракия“ и че от сега нататък Европа ще свързва думата „ракия“ само със Словения. Един вестник остроумно предложи ние да регистрираме в Европейския съюз поне наименованието „туршия“. Историята обаче не свършва дотук. Днешната преса съобщава, че Румъния и Македония изразяват недоволство, че България прави опит да регистрира в Европейския съюз наименованията „ракия“ и „мастика“ като българска търговска марка.

ВОДЕЩ: Кое е вицовото в този спор? Все пак зад този спор стоят значителни търговски интереси.

Б.Г.: Вицовото е, че балканските или — както е модерно да се казва сега — югоизточноевропейските държави влизат в смешен — от гледище на лингвистиката — спор за — ако мога така да се изразя — гастрономическото наследство на Османската империя. Защото нито думата „ракия“, нито думата „мастика“ са български, румънски или словенски думи и следователно не са нито български, нито румънски, нито словенски алкохолни напитки. Една справка в етимологичните речници сочи, че думата „ракия“ е заета в балканските езици от турски, а в западноевропейските езици — направо от арабски. В западноевропейските езици думата звучи като rack, arack. За думата „мастика“ етимологичната справка сочи почти същото. В турски има дума мастика, в гръцки има дума мастихи, в италиански също така има дума mastica. Според Българския етимологичен речник излиза, че и в турски, и в гръцки думата е заета от къснолатинската дума mastix, която означава ‘ароматна смола от мастиково дърво’. Този речник сочи, че думата „мастика“ е разпространена и в сръбски, и в хърватски, и в румънски, и в албански език. Същевременно думата „мастика“ съществува дори и в черковнославянския език, където означава ‘смола’.

ВОДЕЩ: С други думи, излиза, че ракията и мастиката са общобалкански алкохолни напитки?

Б.Г.: Да, както и много други неща са общобалкански като туршията, като кебапчето, като баклавата и кадаифа, които сме заели от Ориента, когато сме били част от Османската империя. Наистина сме изправени пред сериозен казус, защото всяка една балканска държава, която в миналото е била част от Османската империя, може да претендира, че мастиката и ракията са нейни традиционни алкохолни напитки. На мене ми е чудно например, че Турция все още не е реагирала, защото май че тя има най-сериозни основания за претенции върху тези думи. Гърците обаче не употребяват думата „мастика“, а употребяват гръцката дума „узо“ и във всеки един речник можем да прочетем, че узото е традиционна гръцка напитка. За същата напитка французите употребяват думата „пастис“ и речниците сочат, че пастисът е традиционно френско алкохолно питие, макар че няма голяма разлика във вкуса между мастиката, узото и пастиса.

ВОДЕЩ: Как според вас можем да защитим търговския си интерес, без да дразним съседите си?

Б.Г.: Като използваме една граматична особеност на българския език — т. нар. субстантивация. Субстантивация е налице тогава, когато едно прилагателно придобива характеристиките на съществително и започва да се употребява самостоятелно. В български отдавна са субстантивирани прилагателните гроздова и сливова. Когато поръчаме „една гроздова“, на нас ни носят гроздова ракия. Това може би е най-елегантният начин да защитим търговските си интереси, като всички балкански държави обаче се съгласят преди това, че наименованията „ракия“ и „мастика“ са общобалкански, а не са само български, или румънски, или албански, или словенски. Защото наистина е смехотворно Европа да живее с убеждението, че ракията е традиционното словенско питие и че то не е традиционно за останалата част от Балканите.

ВОДЕЩ: Значи вие препоръчвате да се регистрират като български търговски марки „гроздова“ и „сливова“?

Б.Г.: Да като се уточни, че думата „ракия“ е общобалканска. Точно по същия начин стои въпросът с думата „уиски“. Традиционно, уиски се произвежда и в Европа, и в Съединените щати, ето защо разграничението вече е между бърбън и скоч, като и в двата случая се подразбира, че става въпрос за вид уиски. Можем да направим почти същото и с нашите ракия и мастика, като заявим, че те са заемки във всички балкански култури и са наше общо културно наследство.

ВОДЕЩ: Доц. д-р Борислав Георгиев.

Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2004 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!