Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

Той пак е тук - замислен...

Кафето му на масата дими,

разтвореният вестник ... и очите ...

Очите му са винаги добри.

Самотният човек. Той няма име,

със самотата си е свикнал и мълчи.

Той няма да се моли - ще отмине

и ще преглътне щом го заболи.

Не го щадете. Той не иска.

Той всичко е готов да ви прости.

Но не разбърквайте мечтите му -

нехайството ви ще го нарани.

Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

© Радост Българска. Всички права запазени!