Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

И пак съм аз. И пак съм истинска.

След всички бурни и безсънни нощи,

очите ми изтекоха от искреност

и изприказвах всичките си думи.

Избродих много глухи улици.

От девет кладенеца менци носих.

И не пропусквах да се влюбвам,

безумно силно всеки път - до лудост.

Сега пределно чиста, без капка свян

и без "девиче наметало"

стоя пред теб и питам: "Ще ме вземеш ли

да изгоря с теб на твойта клада?".

Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

© Радост Българска. Всички права запазени!