Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

Когато се събуждаш сутрин с изгрева

недей да търсиш устните ми в здрача.

В живота ти се втурнах не навреме,

ти ме измисли в съня си.

Знам, не съм тази - истинската,

жената на безсънието ти.

Това, че те обичам е единственото,

което ще запазя от нощта ни.

Ще си отида!

В полумрака бледнеят жестовете, мислите и думите ...

и в нереалното разсъмване, с развиделяването,

утрото ще ме изтрие в паметта ти.

Не ме търси!

Загледай се в росата!

Пусни я да проникне в клепките

и светлината на деня

ще замъгли последните ти спомени.

Обратно към: [Радост Българска][СЛОВОТО]

© Радост Българска. Всички права запазени!