напред назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]



Ти просто си длъжен...


В сезонните болки, в случайните свади,

в съдбовния възел на тъмни причини

безмълвно си казвам:

Не се изоставяй!

Не давай моторчето в теб да изстине!

 

От себе си махай ръждата набола.

Духа си напрягай до сетната става...

Не се изоставяй

на чуждата воля!

На свойта неволя не се изоставяй!

 

Не се изоставяй в прегръдка щастлива.

Не падай безкрайно в скръбта си дълбока...

Издишвай мъглата!

В снега не заспивай!

Не спирай в средата на свойта посока!

 

Днес всяка секунда за тебе е скъпа.

Години изгуби в безпътна омая...

Ти толкова трудно

излезе на пътя,

че просто си длъжен да стигнеш до края!

 


напред горе назад Обратно към: [Път и дом][Георги Константинов][СЛОВОТО]

 

© 1988 Георги Константинов. Всички права запазени!


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух