Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

Имало едно време едно Имало едно време. То било доста самотно и много му се искало да се настани в началото на каква да е приказка. Обаче приказки рядко се срещали, тъй като човекът още не се бил очовечил. Разхождало се тъжно насам — натам това Имало едно време, отърквало се о някоя маймуна с надежда да й влезе в устата и да издърпа оттам нещо, което поне малко да прилича на приказка, но маймуните явно или нямали приказки, или не си ги давали. След като безкрайно дълго обикаляло и никъде не могло да открие приказка, измореното Имало едно време легнало и заспало.

Като се събудило — що да види: наоколо щъкат хора, пълно с приказки и на всяка трета в началото се разположило по едно имало едно време! Скочило нашето Имало едно време да си намери приказка, но вече било късно: всички подходящи били заети! Какво да прави, горкото, седнало и заплакало. Много му било мъчно, че си проспало късмета.

Тогава минах аз и като го видях ми стана жал за него (всичко, което плаче — даже плачещите върби — значително ме натъжава). И му казах:

— Виж, недей да плачеш! Сега ще напиша приказка, за която всички ще ти завиждат, защото няма да си само в началото й като едно обикновено имало едно време, а ще се разхождаш навсякъде из нея! Даже ще може да седнеш на края й и там да си клатиш краката!

Имало едно време много се зарадва, засмя се и сълзите му станаха на бисери. Аз ги прибрах за всеки случай. И, както обещах, подхванах приказката. Може малко да съм я изкривил, защото, докато я пишех, щастливото Имало едно време непрекъснато си мушеше муцунката в мен. Но иначе стана съвсем добре, а, какво ще кажете?! И, разбира се, завършва така: седи си тук и си клати краката най-важното, най-хубавото, чудесното Имало едно време!

Обратно към: [Петър Чухов][СЛОВОТО]

© Петър Чухов. Всички права запазени!