![]() ![]() Първа картинаМаса и стол. На масата седи мъж и пише. Наоколо е тъмно, той е осветен. Мъжът: По-скоро никога... по-скоро никога... по-скоро никога... Къде ли съм чувал тази фраза? Прочел ли съм я някъде? Или съм я сънувал? Не знам, но си я представям в бяло. Бели букви като дантела. Бял глас като сметанов сладолед. Косъм от бял кон върху сняг. Бели вълци... (Обръща се към другия край на масата, който е в тъмнина): Ти само ми кажи защо я произнесе? Така тържествено, замислено, с поглед, преодолял обсадата на предметите. Груба порядъчност, която носи окончателното отказване и кара коленете ми да треперят... Така бих опоетизирал нещата, госпожице! Ала предпочитам да те настъпя под масата. Лекичко, разбира се, със събута обувка. Коварството ти е отегчително идваш облечена като за прелъстяване и после най-неочаквано... Класика! Но това е опасно и за теб. Дрехата възбужда и този който я носи. Вярно, хормоните тичат из мен като келнери, обаче и ти май... Светлина върху втори мъж, който седи на стол далеч от масата. ІІ мъж: О, я стига! Не е достатъчно безвкусно. Проблемът при теб е, че нито можеш да удържиш изцяло естетски текст, нито да постигнеш истински кич. Има една скрупульозност, с която разваляш всичко. Мъжът: Това не е важно! Важното е да пиша по хиляда думи на ден! II мъж: Тогава защо просто не изброяваш марки на коли? Или рок-групи? Мъжът: Би могло, би могло, но всъщност аз пиша пиеса. II мъж: Виж, това вече е изненада! Но неприятна! Защото явно мислиш, че правиш нещо сериозно. Мъжът: Не, разбира се. Аз пиша една много несериозна пиеса. Младият варварин би могла да се казва така. Или Всички говорим за него. II мъж: А какво ще кажеш за По-скоро никога? Мъжът: О-о, ти влезе в играта! Какво залагаш? ІІ мъж: Доброто си име, какво! Мъжът: Чакай, че кой ти е дал име? Тук имената ги давам аз, защото аз пиша пиесата. II мъж: Така си мислиш! Ето, и аз мога! Ще се казвам... Светлината върху втория мъж угасва и той изчезва в тъмното. Мъжът: Сгреших, че започнах да се занимавам с толкова безплоден герой. Добре си бях с госпожицата, макар че ми създаваше проблеми... Светлина върху жена, която седи на другия край на масата. Жената: Благодаря ти, скъпи, знаех си, че рано или късно пак ще се сетиш за мен! Мъжът: Колко думи написах досега?
* * *
ако съм риба да съм буда на рибите ако съм орел да съм рак и щука ако съм скот
нощта да е нежна
* * *
Какво да направя през тази тиха и свята хиляда и първа нощ
да кажа три пъти не го познавам за своя бог
да кажа три пъти развеждам се на спящата си жена
или просто да си попея
какво да правя
* * *
От известно време ми се присънва някакъв на име Лаци. Играй си, играй си! успокоява ме той. На какво да си играя? питам го всеки път. Отговора му, уви, не чувам, защото точно в този момент винаги минава малко самолетче с перка, зад което се влачи дълга лента, а на нея пише Брррррръъъъъъъъмммммммм... Събуждам се ядосан и после цял ден ми се ходи по малка нужда.
* * *
Сънувах лявата ти ръка
толкова истинска че си помислих не може и дясната да не е наблизо
за да я видя а после и цялото тяло душата и мислите ти трябва само да извикам в тъмното светлина повече светлина
Недей прошепна ми Мефистофел това са твоите предсмъртни думи
* * *
Вечер е и в стаята е тъмно. Има само един кръг светлина от нощната лампа, под която седи дядо и задълбочено чете червена книга. Аз съм обкрачил рибарско столче до креслото му и си правя хартиена лястовица. Изведнъж дядо скача и вика: Бързо, донеси ми лулата от морска пяна! Но, дядо, ти нямаш лула отговарям стреснато. Той ме удря с книгата по главата, тя пада и виждам заглавието й Етюд в червено. Разбирам, че вече мога да чета.
* * *
Тя държи ключа от семенните ми торбички слага го в началото на петолинието пали лампата с него и я загася навива пружинките на играчките накрая заключва вратата на спалнята и преди да го хвърли в езерото внимателно го окачва на врата си
* * *
Срещнах една кула. Здравей! казах й. -................ Не ме ли харесваш? -................ Извинявай продължих си пътя. Зад себе си чух грохот. Обърнах се и видях развалините на кулата.
сега оставаме сами и ти ще ми разкажеш всичко
* * *
Докато, излегнат в спалнята, копнея за простичък живот, в останалите стаи ентропията избуява. Мебелите сменят самоличността си. Вратите влизат и излизат, прозорците изгубват свяст. Гледам крушката, превърната на свещ мъжди като подводно пламъче и светлината й не стига до часовника. Но пък тиктакането се усилва. Часовникът заспал и хърка! казваш. Гласът ти идва отдалеч, носи куфари и чанти и прибира всичко разпиляно. Дали е взел иконата, която не довърших? Хубава икона беше аз, Исус и Светият Дух на гроба на Мария.
танцуват дрехите край свойте острови
* * *
Мари-ина, Мари-ина, Мари-ина... Гласът се понесе над плажа и къртиците се показаха. Коя ли от тях е Марина, запита се слънцето. То си гниеше на една миналогодишна картичка в близката локва. Искаше му се да се казва някак. Например, Марин. И някой да го повика: Марине, Марине, Марине... Та то да изгрее макар и малко прогнило, не особено надеждно, но слънце. И хората да кажат: Я, слънцето Марин!
какво да правя с Третата република
* * *
Купих си пъпеш за Сирна Неделя. Поканих сестрата на вуйчо да го поиздълбаем с лъжички. Тя започна отляво, аз отгоре. Почти да се срещнем, когато забиха камбани. Дойде свещеникът, попя малко и ни изгони.
лежи до мен детска играчка търсеща изцеление от неподвижността
* * *
Да си поиграем на ден и нощ на кой се страхува от тъмното и кой от Вирджиния Улф на собствена стая на легло и завивка на малък часовник с две малки стрелки от които едната показва сънища а другата просто не е пораснала
![]() ![]() ![]()
© 2004 Петър Чухов. Всички права запазени! |