напред назад Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]



Ой-Ма и Бо-Бо


Пътеката бе нова за Ой-Ма - първата непозната от години насам. Дълго вървя и накрая се спъна в една дума. Погледна и видя - освен, че бе дума, беше и неприятна. Полиетилен...

През това време Бо-Бо се промъкваше край колибата му с котешка стъпка в ръка. Ой-Ма го съзря в капката на носа си, подритна яростно думата и хукна към къщи. Но нали още не бе опитомил пътеката, тя го понесе - дива и неукротима - и го захвърли някъде - при едни тичинки. Те си варяха сладко от слънце и той много ги уплаши, защото имаше един такъв облачен вид. Изпокриха се, а Ой-Ма изблиза всичко. После стъпките му в циничен словоред го отнесоха на пръв поглед натам, откъдето беше дошъл.

Бо-Бо, междувременно успял да хвърли котешката стъпка в колибата на Ой-Ма, доволно клечеше край завършека на историята. Месеше тлъста точка, с която да подпре вратата й, за да не може нищо повече да влезе. Тъкмо я дотъркалваше, когато Ой-Ма с ритник нахлу вътре, Бо-Бо се препъна и пльосна в точката.

- Много хубаво! - каза Ой-Ма - ето за край Бо-Бо като точка!

 


напред горе назад Обратно към: [Мулето на Педро][Петър Чухов][СЛОВОТО]

 

© 1999 Петър Чухов. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух